Снежинката
В снежна буря попаднах ведъж
С поля и дървеса покрити в бяло
Черни рокли върху този бял килим
Бавно вървях в бледа лунна светлина
И се вглеждах в заобикалящият ме чаровен свят
Тогаз самотна снежинка кацна на ръката ми
Аз погледнах от близо нежната и мрежа
Преди топлият ми дъх да я стопи
Стопена, за нея помислих с усмивка
Като виното в Кана, последната капка бе най-добрата.
И не е ли чудно как природата ни мами
Как привидно еднакви, всяка от тях е уникално изтъкана
Една сред милиони, всяка без име
Всяка особена, различна и в същото време пак съща.
This translation by Mimozi